Казвайте истината на облечените във власт
На 20 май Н.пр. посланик Джонатан Алън изнесе реч пред дипломиращи се студенти от Университета за национално и световно стопанство.
Class of 2014 at the University of the National and World Economy
За мен е огромно удоволствие да съм днес с вас, за да ви поздравя по случай дипломирането ви. Почти сигурно е, че мислите ви са заети по-скоро с празничната страна на събитието, и това е в реда на нещата. Очаквам през следващите две седмици да правя път на лимузини с ликуващи абитуриенти, отправили се към своите балове, и в същото време показващи отлично познаване и зачитане на Правилника за движение по пътищата.
Сега е моментът за отприщване на емоции (духовни и алкохолни) и на съпътстващата ги промяна на статуса. Сигурен съм, че силно загрижените ви преподаватели с голямо удоволствие ще ви дадат съвет, когато в алкохолно опиянение им позвъните в 3 часа сутринта, за да споделите колко прекрасно или трудно е всичко.
Но дори и най-страхотният бал на света свършва, слънцето спира да грее, сезонът в Слънчев бряг приключва и ваканцията остава зад гърба ви. Да се надяваме, че от сега до този момент ще преминете от етапа на празнично ознаменуване към планиране на бъдещето.
Някои от вас слушат спокойно, вече намерили работа и очакващи първата си заплата. Други планират да продължат обучението си, да се завърнат в университета, вече като магистри и докторанти, и да потънат в книгите. Много от вас обаче може би не са наясно какво им предстои. Затова за всички вас, и особено за третата група, позволете да споделя някои мисли за стойността на онова, което сте постигнали, за стойността на образованието ви.
На първо място бих отбелязал, че притежавате нещо уникално, независимо дали го приемате като лесна придобивка или трудно постижение. Първото ми дипломатическо назначение бе в разделения остров Кипър, където гръцки и турски кипърци живеят отделно в резултат на конфликта. Много хора се превърнаха в бежанци в собствената си страна, като успяха да вземат със себе си съвсем малко вещи и оставиха всичко, за което се бяха трудили, за да се спасят от конфликта и етническата омраза.
Това поколение възпита невероятно отношение към образованието у децата си. Те ходеха на училище от 7:30 до 13:00 часа и често продължаваха със занимания в частни училища и допълнителни уроци през почивните дни. Тяхната логика беше: „Никой не може да ти отнеме знанията в главата”. Когато имаш образование, дори да изгубиш всичко, можеш да започнеш от нулата и да изкарваш прехраната си. Моята точка първа е: ценете знанието, което имате!
Дотук добре. На второ място идва въпросът как да използвате тези знания. За какво ще ви послужи ценното образование? Ще говоря като работодател на много млади български служители в посолството, а също и като високопоставен държавен служител в британската дипломатическа служба.
Нужно е да можете да мислите самостоятелно. Това е най-важното, което би трябвало да сте усвоили по време на престоя си в образователната система. Не факти, които сте възпроизвеждали с помощта на асоциативни изречения по време на изпити; не теории, които сте заучили от учебниците, като ястия от ресторантско меню, а критично мислене.
Искам да виждам хора, които са способни да поемат информация и да анализират значението ѝ, да дават идеи, да предлагат, да препоръчват и да решават. Искам за мен да работят хора, които доразвиват идеите на другите; които спорят и на свой ред приемат да бъдат оспорвани; които реагират на променящата се среда, без да е необходимо да бъдат подсещани; които адаптират и подобряват нашето решение на проблема.
Преди всичко искам хора, които имат самочувствието да оспорват. Мъдростта на тълпата е отличен жокер за отговор на въпрос от „Стани богат”, но не е полезен при вземане на решение как да се действа, когато повечето хора смирено умуват какво да направят, преди някой да поеме инициативата и останалите да се втурнат като стадо овце. Желаете ли да сте част от стадо? Ако да, то поне бих ви посъветвал да сте в предните редици.
Насърчавам колегите ми в посолството да оспорват, да не се съгласяват с мен, да преценяват и предлагат алтернативи. Не наемаме хора, които се усмихват мило и казват: „Както желаете, господин началник”. Йерархията ни не е по възрастов или трудов критерий, а на база постижения. Не следваме безкритично указанията на висшестоящите, а обсъждаме, разбираме, усъвършенстваме, оспорваме и най-накрая приемаме съгласувана с всички политика или решение. Това допринася както за вземане на по-добри решения, така и за по-щастливи, мотивирани и удовлетворени служители.
И така, съвет номер две: проявявайте критично мислене, за предпочитане заедно с останалите. Това е прекрасен колективен спорт.
Моят трети и последен съвет е свързан с това как действате след етапа на критичното мислене. И ключовата дума всъщност е „действайте”.
Много от вас вероятно са прекарали академичните си години в различни класни стаи. Учили сте (да се надяваме да мислите критично) и сте развивали теории. В академичния свят развиваме теории; често в бизнес и управленските среди този процес е по-известен като разработване на стратегии.
Ще ви посветя в една малка тайна. Думата „стратегия” се използва обратно пропорционално на действителното съдържание на стратегическия елемент.
Доволен съм, че се намираме в университет и предлагам да наречем това „Законът на Алън за обратната пропорционалност на понятието за стратегия”. Ще съм благодарен, ако някой от преподавателите ми помогне с маркетинга и авторското право на идеята, за да мога да продам много книги, които бизнесмените да купуват по летищата и да съжаляват за покупката си още преди да е дошло времето за сервиране на борда.
Така че, ако някой министър се покаже по телевизията и заяви: „Работихме със стратегическите ни партньори за набелязване на стратегически действия по отношение на стратегически проблем {например „лошото поведение на учениците”} и следователно стратегически съгласувахме „Стратегия за спиране на схоластичния сарказъм”, …може да сте сигурни, че разработването ѝ е отнело около два часа предния ден и е реакция на вестникарски заглавия, и няколко допитвания до общественото мнение.
И по-лошото е, че в повечето случаи може да сте сигурни, че няма да последва нищо. Знам това, защото съм бил свидетел на тържественото обявяване на твърде много стратегии на британското правителство, които след това са били оставени да събират прах на някой рафт до следващия път, когато ни потрябва стратегия.
Това е ужасна загуба на време и усилия, така че молбата ми към вас е не само да мислите, но и да действате. Запитайте се как всъщност ще бъдат реализирани идеите, теориите, плановете и стратегиите ви. Как ще допринесат за реална промяна? Това всъщност може да е важна част от мисловния процес – само когато помислим как на практика бихме осъществили плана си, разбираме, че няма да проработи и ни трябва нов.
А след това запретнете ръкави и действайте. Още по-добре е да се уверите, че и другите ще го направят. Съгласувайте действия, а след това се поинтересувайте дали и останалите са ги предприели и ако не защо. Покажете дори на най-големите циници, че можете да промените света, малко по малко. Понякога даден проблем ни се струва толкова голям, че не знаем откъде да започнем, но така или иначе трябва да започнем отнякъде, за да докажем, че въобще си струва да се действа.
Когато бях ученик имаше един хит на Франки Гоус Ту Холивуд, в който се пееше „Отпусни се, не го прави” („Relax, Don’t Do It” ). Аз съм посланик, не поп-идол, така че третият ми съвет към вас е: „Не се отпускайте, действайте”.
Ето ви три неща, върху които да помислите. Ценете знанията, които притежавате. Използвайте ги, за да мислите критично. След това непременно действайте.
Имам привилегията да работя за велика институция – британския публичен сектор, която има вековни традиции. Според една от тези традиции, наш дълг е „да казваме истината на облечените във власт”. С други думи да предоставяме искрени и безпристрастни съвети на министрите, избрани от народа, независимо колко по-комфортно бихме се чувствали, ако не го правим.
Аз съм огромен оптимист за България и вярвам в бъдещето ѝ. Смятам, че тази страна притежава много специална комбинация от хора и географски дадености, която наистина може да я направи прекрасна. Но, за да стане това, е необходимо не само повече хора да казват истината на властимащите, а и облечените във власт да се вслушват в думите им – независимо дали става въпрос за представители на бизнеса или правителството, на академичните среди или неправителствения сектор, за кметове или за самия президент. Аз също имам принос, макар и скромен. Пътувам из цяла България, посещавам различни малки и големи градове, и се срещам с най-различни хора. Слушам. Задавам въпроси. А след това разказвам на управляващите какво съм чул и видял.
Едно от любимите неща в работата ми е посещенията в училища и университети, където прекарвам време с млади хора. Вие не се респектирате излишно от длъжността ми; не се притеснявате за последствията от задаването на неудобни въпроси или влизане в спор.
И така, молбата ми към вас е, когато с годините натрупате деца и килограми като мен, не губете днешния си инстинкт да задавате въпроси, да спорите и дискутирате.
Ценете знанията, които имате. Използвайте ги, за да мислите критично. След това действайте.
И никога не преставайте да казвате истината на облечените във власт.