По-добра Европа за всички: реч на посланик Ема Хопкинс OBE
Посланик Ема Хопкинс OBE говори за значението на реформата на ЕС по време на дискусията "Бъдещето на Великобратания в ЕС" на 9 февруари 2016г. в София.
Ambassador Emma Hopkins OBE delivers a speech on the meaning of the EU Reform on 9 February 2016.
Много неща се казаха за ролята на Великобритания в ЕС, особено през последните две години. Някои от тях бяха съдържателни и точни, други – не. Бих искала да ви разкажа за реформираната Европа, която искаме да изградим, с Обединеното кралство като нейно ядро.
В началото бих искала да обърна поглед назад към миналото, към историята на Великобритания в контекста на Европа. След това ще продължа към настоящето, като очертая дневния ред на страната за осъществяване на реформи, и ще завърша с някои мисли за това как изглежда бъдещето.
За останалия свят Великобритания винаги е била и ще си остане европейска сила, с което основателно се гордеем.
От времето на Цезаровите легиони до Наполеоновите войни. От Реформацията, Просвещението и Индустриалната революция до разгрома на нацизма. Ние сме участвали в написването на историята на Европа, а Европа е участвала в създаването на нашата история.
В последните десетилетия имахме роля в падането на Желязната завеса и подкрепихме разширяването на ЕС.
А тези исторически събития отразяват най-същественото за Обединеното кралство – нашия национален характер, отношението ни към Европа.
Зная, че понякога Великобритания се възприема като обичащ да спори и непреклонен член на европейското семейство.
Вярно е, че географското ни местоположение се е отразило върху формирането на националната ни психология. Нашият дух е дух на островна нация – ние сме независими, прями, защитаваме страстно суверенитета си. Но ние не сме изолационисти. Ние сме единствената развита икономика, която отделя 0.7 процента от своя БВП за развитие, както и 2 процента за отбрана.
И така, нагласата ни като член на ЕС е по-скоро практична, отколкото емоционална. За нас ЕС представлява средство за постигане на определена цел – просперитет, стабилност, фундамент на свободата и демокрацията, както в рамките на Европа, така и отвъд границите ѝ – а не самоцел.
В ЕС редовно и настоятелно задаваме въпроси като „Как?”, „Защо?”, „С каква цел?”, „Какво ще произлезе от това?”.
И така достигам до настоящето. Смятам, че европейските граждани се чувстват по-несигурни сега, отколкото през който и да е период от Студената война насам.
До самите ни граници руската агресия представлява заплаха за източната част на ЕС. На юг, провалените държави Либия и Сирия представляват сериозно предизвикателство за колективната ни сигурност.
Икономическата стагнация, безработицата, бързо застаряващото население и често срещаната апатия на избирателите в Европа са повод за дълбоко безпокойство.
Апатията на избирателите прави политиката непредвидима. В последните години вече бяхме свидетели на възхода на партии, които се противопоставят на европейския проект като цяло или на някои негови елементи.
И някои попитаха – защо Обединеното кралство повдига фундаментални въпроси за бъдещето на Европа, когато тя и без това е изправена пред няколко сериозни кризи?
Смятаме, че ако не предприемем стъпки за справяне с тези предизвикателства сега, съществува опасност от провал на европейския проект. А ние не искаме това да се случи. Министър-председателят на страната ми иска Европейският съюз да успее; иска отношения между Обединеното кралство и ЕС, които да задържат британците в него, без да губят своята ангажираност.
Ако постигнем споразумение, което удовлетворява и Великобритания, и европейските ни партньори, Дейвид Камерън ще проведе кампания за оставане на страната в ЕС, в която ще вложи цялото си сърце и душа.
И така, какво всъщност искаме?
Искаме четири неща. Искаме по-конкурентоспособна Европа. Искаме справедливо отношение към тези, които предпочитат да останат извън еврозоната. Искаме по-голяма степен на демократична отчетност. Искаме също така да намалим привлекателността на Обединеното кралство за тези, които искат да се възползват от щедрата ни социална система.
Конкурентоспособност
На първо място, силата и конкурентоспособността на европейската икономика.
Европа отстъпва позиции пред останалия свят. Деветдесет процента от глобалния растеж се генерира извън Европа. Продуктивността на ЕС изостава значително, особено спрямо САЩ.
Една пета от младите хора в ЕС не могат да си намерят работа.
Ако ЕС си позволи да изгуби конкурентоспособността си на световния пазар, следващото поколение няма да може да си намери работа и жизненият стандарт ще се понижи. Растежът трябва да бъде основен приоритет на ЕС.
Мнението на страните членки по този въпрос в голяма степен съвпада. Великобритания обаче смята, че е необходимо да засилим усилията си.
Искаме по-голям и по-бърз напредък в премахването на ненужно сложните и налагащи разходи регулации, особено когато тежестта се поема от малкия и средния бизнес.
Искаме разширяване на единния пазар, особено по отношение на дигиталните услуги. Единният пазар работи добре, когато става въпрос за търговия със стоки и не толкова добре по отношение предлагането на услуги, въпреки че услугите представляват 75% от икономиките ни и създават по-голямата част от новите работни места.
Искаме всеки дипломиран млад британец или българин, с прекрасни бизнес идеи, да има възможност да получи финансиране от инвеститори където и да е в Европа, а също и да може да предлага услугите си навсякъде.
И накрая, бихме искали да видим по-енергични действия за осигуряване на търговски сделки. Споразумението за свободна търговия между ЕС и Южна Корея влезе в сила през юли 2011 г. Четири години по-късно сме свидетели на 55-процентно увеличение на износа на стоки от ЕС за Южна Корея.
Убедена съм, че има и български компании, които имат полза от това споразумение.
Има обаче търговски сделки с Япония и САЩ, и инвестиционно споразумение с Китай, които се очаква да бъдат сключени.
Вярваме, че Европа трябва и може да направи повече за стимулиране на растежа и създаване на работни места за всички.
Икономическо управление
Втората реформа, която искаме да бъде осъществена, и смятаме, че е важна и за България, е защита на законния интерес на страните извън еврозоната.
Обединеното кралство иска по-силна еврозона и подкрепя стъпките, необходими за постигането на тази цел. Смятаме за логично продължаването на икономическата, банкова и финансова интеграция в рамките на еврозоната. Въпреки че не сме част от валутния съюз и никога няма да бъдем, неговият успех е несъмнено в наш интерес: 40 процента от износа ни са предназначени за страни от еврозоната.
Но ние искаме да сме сигурни, че тези промени са съобразени с целостта на единния пазар и законните интереси на страните, които не членуват във валутния съюз, като Великобритания, но също и България. В този смисъл, търсим законово обвързващи принципи, които гарантират функционирането на Съюза за всички 28 страни членки, а също и защитен механизъм, гарантиращ спазването и прилагането на тези принципи.
Например, искаме да се гарантира, че на данъкоплатците в страните извън еврозоната няма да се налага да спасяват страни, членуващи в нея. Нека ви дам един пример – неотдавнашните стъпки за използване на Европейския механизъм за финансова стабилност за финансиране на мостови заеми за Гърция откроиха риска въпреки политическите уверения страните извън зоната да понесат финансовата тежест за решаване на проблеми в еврозоната. Точно така щяха да се развият нещата, ако Великобритания не беше поставила проблема открито и категорично.
Гаранциите, които искаме, ще са от полза за страните като Великобритания, които никога няма да бъдат част от eврозоната, както и за тези като България, които се надяват да се присъединят в един бъдещ момент, но това би могло да отнеме няколко години.
Суверенитет
Третият основен елемент на това, което искаме да постигнем чрез реформирането на ЕС, е свързан със суверенитета, демократичната отчетност и властта.
Това произтича от казаното за еврозоната, тъй като решението за създаването на европейската валута въвежда нова и различна динамика. Валутният съюз се основава на вътрешна логика, според която страните членки следва да се интегрират по-тясно с течение на времето.
Но това не е изборът или съдбата на всяка страна членка. Всъщност Европейският съвет призна за първи път през юни 2014г., че в днешния разнороден ЕС, „все по-тесен съюз” би имал различен смисъл за различните страни.
А това е от критично значение за Обединеното кралство. За нас фразата „все по-тесен съюз” е трудно разбираема и това просто не се харесва на по-голяма част от британците.
Поради тази причина искаме да прекратим задължението на Великобритания да работи за „все по-тесен съюз” и искаме да го направим по официален, законообвързващ и необратим начин.
В допълнение, вярваме, че на националните парламенти трябва да бъде предоставено по-сериозно право на глас по отношение решенията на ЕС и отражението им върху гражданите.
Искаме също така да засилим ролята на националните парламенти, като предложим нова организация, при която групи от национални парламенти, обединявайки усилията си, ще могат да спрат нежелани законодателни предложения на Европейския парламент.
И накрая, искаме да видим пълно осъществяване на ангажимента на ЕС за субсидиарност, с ясни предложения как да бъде постигнато това. Както заявиха холандците, „Европа – където е необходимо; национални интереси – където е възможно”.
Миграция
Накрая, миграцията е може би сферата, в която има най-голямо неразбиране на това, което Великобритания се стреми да постигне.
Нека ви запозная с част от контекста. За разлика от повечето страни членки, в това число и България, населението на Великобритания се увеличава. В периода от 2000 до 2015 г. населението на страната нараства от 59 на 65 млн., което е ръст от над 10 процента. Според прогнозите, до 2027 г. населението ни ще надхвърли 70 млн., а Великобритания ще бъде най-населената страна в Европа до 2050 г.
Понастоящем, нетната годишна миграция в Обединеното кралство е над 300 000 годишно.
Това поставя обществените ни услуги под голям натиск, което поражда сериозна загриженост в обществото. Тези големи потоци от хора надвишават съществено очакванията и са доста над предвижданията на основоположниците на ЕС. Освен това, този приток на хора, разбира се, оказва сериозно въздействие върху редица страни членки, като голяма част от най-квалифицираните им граждани напуснаха масово. Такъв процес се наблюдава в България.
Великобритания винаги е била отворена, търговска нация и ние не искаме да променяме това. Принципът за свободно движение на работната ръка е основно право, залегнало в Договора и е ключов елемент на единния пазар. Не бихме искали да променяме и това.
Но със сигурност бихме искали да намерим решение, което да позволи на страни членки като Великобритания да възстановят чувството за справедливост по отношение на социалната си система. Така че се стремим към по-засилен контрол на миграцията от ЕС чрез разкриване на случаи на злоупотреба и престъпни действия и намаляване притегателната сила на социалната ни система.
За разлика от други страни в ЕС, Великобритания предоставя щедри социални помощи, които не се основават на натрупани в предишен период осигурителни вноски, за да бъдат мотивирани младежите и трайно безработните да започнат работа, а в последствие им се оказва и подкрепа чрез допълнителни помощи.
Но подобни социални плащания привличат граждани на други страни членки. Не искаме вашите висшисти да са по-добре платени като складови работници в британски супермаркети, вместо като квалифицирана работна ръка в България. Много граждани подават документи за получаване на социални помощи още в първия си работен ден, в някои случаи преди изобщо да са направили вноски в осигурителната ни система
Средните суми, получавани чрез данъчен кредит на семейство с поне един член, гражданин на ЕС, възлизат на около 6000 британски лири годишно в допълнение към заплатата им. Много хора подават искания за значително по-големи суми.
Но това е предизвикателство, пред което са изправени и други страни членки.
Предложението, по което преговаряме в момента, е въвеждане на предпазен механизъм, който би позволил на страни членки, към които има изключително голям поток от работна ръка от други страни от ЕС, да наложат ограничение върху достъпа до социални помощи на новодошли работници за срок от четири години, като мярката няма да се отнася за работници в заварено положение.
Другата промяна, която искаме да въведем, е свързана с изплащането на детски надбавки. Британските данъкоплатци недоумяват как е възможно някой, който е пристигнал от друга страна членка да подаде искане за изплащане на детски надбавки във Великобритания, при условие че въпросните деца не живеят в Обединеното кралство, и след това да изпрати сумата в страната, от която идва. Предложението ни предвижда обвързване на детските надбавки с размера им в съответната държава, от която пристига мигрантът.
Великобритания се отличава с едно от най-динамичните и мултикултурни общества в света. Ние сме имали икономическа, социална и културна полза от поредица от мигрантски вълни, особено от страните от Британската общност и ЕС. Както премиерът Дейвид Камерън заяви: „Великобритания е това, което е, заради имиграцията, а не въпреки нея”.
Но мащабът и темпото на придвижване, които наблюдаваме в последните десетилетия, просто не са устойчиви. Това е причината, поради която дебатът за миграцията се води толкова разпалено във Великобритания. Ето защо проблемът е поставен в центъра на дневния ни ред за реформиране на ЕС.
Актуални проучвания на общественото мнение показват, че именно този въпрос е най-важен за избирателите при провеждане на референдума.
Процесът
Надявам се ще се съгласите, че стъпките, които биха внесли повече спокойствие в отношенията на Великобритания с ЕС, съвсем не са странни и неразумни.
Също така не е коректно британските амбиции за реформи да се определят като егоистични и ориентирани единствено към интереса на страната. Това далеч не е така. Има ясно открояващи се сфери, в които очакваме всяка от останалите страни членки на ЕС да открие нещо, което разбира, желае, и по което би работила съвместно с нас.
Процесът по постигане на общо разбиране е в напреднала фаза. От Европейския съвет през юни насам се провеждат технически преговори в Брюксел и други европейски столици.
А през последните няколко месеца британският министър-председател прави посещения в европейските столици, за да представи аргументи в подкрепа на реформите. През декември Дейвид Камерън беше на посещение в България и разговаря с министър-председателя Борисов.
Миналата седмица Доналд Туск изпрати до всички страни членки предварителния текст за ново „британско споразумение“ с ЕС за обсъждане.
В момента сме в средата на процес на договаряне, който навлиза в решителна фаза. Отбелязан е съществен напредък и вярваме, че вече сме близо до постигане на съгласие. Но все още предстои сериозна работа, за да се получи одобрение от всички останали 27 страни членки преди срещата на лидерите в Брюксел на 18 и 19 февруари.
Ако преговорите завършат с успех, моето правителство ще започне кампания за оставане на Обединеното кралство в реформиран ЕС.
В случай, че се постигне съгласие през февруари, референдумът може да се проведе още в края на юни, но крайният срок за неговото провеждане е края на 2017г.
Бъдещето
Дотук говорих за миналото и настоящето. Какво да очакваме от бъдещето?
Много министър-председатели са споделили на Дейвид Камерън по време на обиколката му в Европа, че ЕС е по-силен с Великобритания, както и че Великобритания е по-силна като член на ЕС.
Ако ЕС съумее да отговори на притесненията на британските граждани и да договори приемливо решение за всички 28 страни членки, вярвам, че това би било добро доказателство, че ЕС е в състояние да откликва на нуждите на своите граждани, че умее да намира решения и да действа решително и гъвкаво.
Споменах защо реформите са важни за нас, но те са важни и за бъдещето на ЕС.
Великобритания може да допринесе много за европейския проект. Обединеното кралство е петата по големина икономика в света. Тя е най-големият фактор в Европа в сферата на отбраната, с една от най-обширните дипломатически мрежи на планетата. Ние имаме своето влияние като член на Съвета за сигурност на ООН и притежаваме развити способности за реакция при заплахи за сигурността и терористични заплахи.
Въпросът не е дали Великобритания би могла да успее извън Европейския съюз, а по-скоро как ВСИЧКИ ние да успеем.
Ако останем, ще продължим да правим необходимото, за да се гарантира, че Европа работи за страните в Европа, за бизнеса в Европа, за народите на Европа, и което е особено важно, за британците, които искат да работят и да имат сигурност, и да живеят възможно най-добре.
Това означава водене на трудни разговори и поставяне на трудни въпроси. Как Великобритания и всички страни членки на ЕС да постигнат най-голям просперитет? Как да създадем най-много работни места? Как да влияем максимално върху правилата, които формират глобалната икономика и имат отражение върху нас? Как да постигнем максимална сигурност за нас?
Дейвид Камерън винаги е казвал, че най-добрите отговори на тези въпроси могат да бъдат намерени в рамките на реформиран Европейски съюз и мисля, че всички ние можем да се съгласим с това.
Това е нашата идея за Европа. Скоро решението ще зависи от британците.
Благодаря ви.