Моята оптимистична визия за България през 2033 г.
Визията на посланик Джонатан Алън за положителното развитие на България през следващите 20 години.
Тази публикация бе оригинално публикувана във в-к “Капитал” на 2 ноември 2013 г.
Изглежда сякаш оптимизмът в България често недостига – както сред самите българи, така и сред чуждестранните наблюдатели, които са гости тук. Хората търсят какви ли не причини да докажат, че нещата вървят зле, особено в сравнение с други държави. Но аз съм убеден, че, като цяло, България е на прав път, макар че от 1989 г. насам не е достигнала своя потенциал толкова бързо, колкото би трябвало, и изостава. Но дори и в политическите брожения през настоящата година, можем да открием положителни страни, които да подхранят увереността ни в бъдещето.
Именно като оптимист бях помолен да пиша за юбилейния брой по случай двадесетата годишнина на в-к „Капитал”. В своя реч от по-рано тази година предложих бъдещето на България да се разглежда оптимистично и развих някои идеи за това как бихме могли да стигнем по-бързо до по-светло бъдеще. Беше чест да видя колко възторжено и позитивно се възприе казаното от мен. Затова поемам риска да си представя каква ще бъде България след двадесет години с уговорката, че главните идеи от речта ми са приложими и осъществени.
Както и досега, подчертавам, че пиша не като човек, чиято собствена страна е намерила отговори на всички въпроси (макар да се надявам България да може да се поучи от грешките, допуснати във Великобритания). Би било недопустима арогантност да приема, че българите имат нужда от чужденец, който да ги съветва как да постъпват. Напротив, пиша като човек, посетил различни градове и райони в България, многократно разговарял с много българи от всички среди и разнообразни политически възгледи. Казаното от мен отразява предимно чутото от българите, но може би с по-голяма доза оптимизъм!
В центъра, не в покрайнините на всичко
Българското Министерство на външните работи трябва да произведе поредица оторизирани географски карти, които поставят България в центъра и опровергават онези, които виждам по конференции и в които Австрия и Швейцария са в центъра, а България – долу вдясно. Както и при собствената ми страна, вярно е, че в рамките на Европейския съюз, България е накрая, външна граница, но макар да е най-важната за България, ЕС в никакъв случай не е единствената й връзка.
Очаквам след 20 години България да е далеч по-уверена в използването на геополитическото си положение. Като първенец в региона, тя вече ще е действала като „кум” и „кума” на новото поколение балкански държави, потърсили „брак” с ЕС и ще обединява връзките (и честно казано гласовете), необходими, за да гарантира, че специфичните нужди на региона се разбират добре от Брюксел и са отразени в политиките му.
Безспорният спор за ориентацията на България – дали трябва да гледа на запад към Брюксел, или на изток към Москва, отдавна ще е загърбен. Вместо това ще има едно общо печелившо “win-win” разбиране, че двете са съвместими – процъфтяващи компании, които са руска собственост, и руски граждани могат да продължават да инвестират тук, но с ясното разбиране, че правилата на ЕС трябва да се спазват. По същия начин очаквам една България с диверсифицирани енергийни източници, която получава газ от Русия и Азербайджан, с пренасящи газопроводи, работещи според правилата на ЕС за конкуренция и финансиране.
Очаквам също така България и Турция да бъдат най-близки съюзници. Като остров на стабилността в море от държави в нестабилност, Турция се нуждае от подкрепата на западните си приятели. Нейната бързо развиваща се икономика – единственият истински БРИК в Европа – създава огромни възможности за България, като неин най-стратегически разположен съсед и с очевиден достъп до пазара. Нещо повече, със значителен брой българи, чийто майчин език е турският, България има предимство и в човешки капитал.
През 2033 г., с отношения, стратегически, установени както със запада, така и с изтока, България ще се радва на процъфтяващи пазари в Централна Азия, Близкия Изток и Средиземноморието. Страната ще се е препозиционирала и ще е отличен европейски доставчик на образователни услуги за този по-широк регион; ще привлича и предлага следващото поколение хуманитарни и технически кадри и професионалисти, за да надгради дългогодишната си репутация в областта. Бъдещето на ЕС и бъдещето на България е в икономиката на знанието. По-висок жизнен стандарт, по-близък до западноевропейското равнище, означава образовани млади хора, решили да живеят и развиват кариерата си тук. Това ще бъде и убедителен довод за напусналите България да се върнат.
Доверие в съседите; доверие в лидерите?
При задоволителни външнополитически връзки на България, какво ще кажем за вътрешнополитическите й отношения? Като знаем какви са те в момента, бихме имали причина за притеснение. Тази година на изборите гласуваха само 50% и много от тях подкрепиха малки партии, за които знаеха, че няма да влязат в парламента – ясен израз на протест срещу онези, за които се знаеше, че ще влязат. Съществува криза на доверие в способностите и в интегритета на българските политици.
Липсата на доверие стана особено явна по време на протестите, започнали през юни. Показателно беше, че протестиращите скандираха лозунги и носеха плакати, насочени срещу всички партии в парламента, включително и срещу предишното правителство на ГЕРБ. Показателно е също, че протестите спряха в деня, в който ГЕРБ се опитаха да ги оглавят. Това ми подсказва, че хората на улицата не са за или против, която и да било политическа партия, а срещу начина, по който се прави политика в България и са за дългосрочни реформи. Според мен нищо не подсказва, че контрапротестиращите, които подкрепят правителството, се противопоставят на политически реформи.
Откровено казано до този момент няма индикации, че която и да е било партия в настоящия парламент подкрепя дневен ред, предвиждащ промяна, или защото не вярват в промяната, или защото не вярват, че хората ще гласуват за нея. Но днес сме оптимисти – затова нека вярваме, че ще се намери политическо решение на искането за нов вид политика. Нека вярваме, че политиците са разтревожени от липсата на доверие към тях у електората и искат да възстановят това доверие. Как би изглеждала България след двадесет години?
Преди всичко, ще бъде далеч по-прозрачна страна. Не само, че всяко решение и обществен договор ще се публикуват, но ще има прозрачност и в процеса на вземане на решения. Всички заинтересовани групи ще имат право да участват в изготвянето на закони и политики. Гражданите ще са в състояние да задават въпроси за обществените разходи и възлагането на поръчки на национално и местно ниво.
България ще бъде страна, в която ще има далеч по-голяма отговорност. Българските регулатори ще са обект на общо възхищение, ще са известни със своята безпристрастност и непрекъснато ще доказват, че не са зависими от управляващите. Парламентът ще отдели по-малко от времето си да изработва и приема закони и повече – да държи отговорни онези, които трябва да осигуряват изпълнението на законите. Ще има независима комисия, която да гарантира на гражданите, че при избраниците им няма конфликт на интереси или притеснителни източници на доходи и, че финансирането на политическите партии не дава абсолютно никакъв повод за подозрения.
Убеден съм, че хората влизат в политиката с добросъвестни намерения: да подобрят положението в страната и живота на хората; да работят политическата им философия да стане сърцевината на законотворчеството и на правителството. Сигурен съм, че такъв е и случаят с България. Несъмнено е в интерес на българските политици все повече хора да споделят тези убеждения.
По-малко корупция, повече резултати: променени отношения между гражданите и държавата
Доста преди да изминат още двадесет години, България би трябвало да е завършила преминаването си към дигиталния свят. По-голямата част от общуването между гражданите и държавата ще става онлайн, като по този начин с едно решение ще се намали възможността за корупция и ще се повиши резултатността. По същия начин, онлайн, ще работят съдилищата и съдебната система, като ще има надзор над работата на съдии и прокурори и независим контрол върху взетите решения, включително на онези, които обжалват.
Още по-важен ще бъде фактът, че революцията, извършена с въвеждането на електронното правителство и електронното правосъдие, предлага възможността да се преоформят отношенията граждани-държава. В много страни, не само в онези с комунистическо минало, прекалено дълго е съществувала култура, при която правото е винаги на страната на държавата, а гражданите трябва да бъдат благодарни за услугите, които получават. Както откри бизнесът, особено бизнесът, който има взаимоотношения с потребителя, подобни нагласи са отдавна остарели. Гражданите стават все по-проницателни и взискателни, способни са да използват информацията онлайн, за да оформят очакванията си и да сравняват продукти. Като данъкоплатци, гражданите са едновременно взискателен потребител и изпълнен с очаквания акционер при доставката на обществени услуги. Така че през 2033г. обществените услуги в България изцяло ще бъдат структурирани на основата на положителния опит на гражданите-потребители.
Едно нещо няма да се променя, а ще укрепва… гражданското общество
През 2033 г. с интерес ще се обръщаме назад, за да преценим дали 14 юни 2013 г. е рождената дата на новото гражданско общество в България. Утвърдени и опитни политици и ръководители в парламента и извън него ми казват, че България се е променила из основи след натиска на улицата, наложил отмяната на спорното назначение на Пеевски. Те са на мнение, че подобно назначение никога вече няма да бъде възможно; че в бъдеще надзорът ще гарантира по-високи стандарти в поведението на политиците. Несъмнено сега всички са наясно, че правителството добре съзнава силата на общественото мнение и всячески ще се опита да избягва действия, които отново да провокират протестното движение.
Ако преценката на българските политически ръководители е правилна, може би най-сериозен и дълбок резултат през следващите двадесет години ще бъде укрепването на истинското гражданско общество. Това означава обикновените граждани да са убедени, че притежават не само силата, но и правото да участват в работата на правителството, съдебната власт и бизнеса, за свое добро и за доброто на страната си. Това ще бъдат години, в които българите ще осъзнаят своята сила да разрешават важни проблеми. Независимо какво е постигнато, доколко развита е страната в икономическо, социално и политическо отношение, винаги има необходимост гражданското общество да поиска отчет от управляващите.
Ще приключа с едно простичко изречение: смятам, че е голяма чест да живея в България в този момент и да бъда част, колкото и малка, от тази прекрасна страна и нейния невероятен народ. Надявам се през следващите 20 години да се връщам тук редовно и да съм свидетел на напредъка на България към положителна промяна.
Съгласни ли сте? Или не сте? Участвайте в разговора в Туитър, @HMAJALLEN