РЕЧ НА БРИТАНСКИЯ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДЕЙВИД КАМЕРЪН ЗА ИМИГРАЦИЯТА
Реч, произнесена на 25 Март 2013г. в Университета Съфълк в Ипсуич.
УВОД
Изключително ми е приятно да гостувам на Университета Съфълк в Ипсуич. Моментът е важен за това младо и развиващо се учебно заведение. С новаторските си изследвания и бизнес инкубатор за стартиращи фирми, висшето училище играе важна роля в икономическото развитие на региона. Със своите близо 500 студенти от 70 различни държави извън ЕС, университетът е подходящо място да поговорим за нещо, което смятам за жизнено важна част от икономическата ни стратегия, а именно – имиграцията.
Винаги съм имал ясна позиция относно имиграцията. Вярвам, че тя носи сериозни ползи за Великобритания. От полските герои, които са се борили за нас по време на войната до жителите на Британските Западни Индии, които по-късно са помогнали за възстановяването на страната ни. От тези, които са достигнали до бреговете ни, за да търсят сигурно убежище от преследване до тези, които са дошли в търсене на по-добър живот за себе си и своите семейства и същевременно са създали блага с упоритата си работа, поетите рискове и създадените работни места и богатство за цялата страна. Имигрантските общности са в основата на нашата идентичност и благодарение на тях Великобритания е далеч по-богато и силно общество. Велики учени, лекари, артисти, музиканти и спортни знаменитости или бизнес лидери, предприемачи и трудолюбиви мъже и жени, занимаващи се с дребен бизнес, толкова много от днешните британци имат семейна история, свързана с идването им на тези брегове. Това е историята на нашия остров – открита, многообразна и приветлива. И тя ме прави изключително горд.
Винаги съм вярвал в ползите от имиграцията, но също така смятам, че тя трябва да бъде добре контролирана. Липсата на подходящи мерки подкопава доверието на общността, изчерпва ресурсите, а ползите, които имиграцията би могла да донесе се размиват или са забравени.
Както отдавна твърдя, броят на имигрантите по време на предишното правителство беше твърде висок и изключително зле контролиран. Нетната миграция трябва да спадне драстично от стотици хиляди годишно до не повече от десетки хиляди. Едновременно с ограничаване на нетната миграция трябва да направим необходимото, така че Великобритания да продължава да има полза от имигрантите.
Това означава да гарантираме, че идващите в страната са най-умните и най-добрите, хората, от които наистина имаме нужда, с уменията и предприемаческия талант, необходими за създаване на работни места във Великобритания и генериране на растеж, което да ни помогне да спечелим глобалната надпревара. Това означава също така да осигурим справедлива система, която подкрепя стремежите на трудолюбивите хора, желаещи да успеят в живота. Става дума за изграждане на онази нация със стремежи, за която съм говорил и преди.
Днес бих искал да набележа стъпките, които ще предприемем, за да постигнем това. Но позволете ми да започна директно с три ключови аргумента, които някои хора изтъкват във връзка с въпроса за имиграцията.
РАЗУМЕН ДЕБАТ
Първо, от едната страната са тези, според които не е възможен разумен дебат, тъй като е някак нередно да се изразява загриженост относно имиграцията. Според мен в това няма смисъл.
Признавам, че въпросът, разбира се, изисква деликатен и рационален подход. Но аз винаги съм разбирал истинските притеснения на трудолюбивите хора, включително и сред голяма част от имигрантските общности, които се тревожат за неконтролируемата имиграция. Натискът, който оказва върху обществените услуги, бързият темп на промяна в някои от нашите общности и разбира се, сериозните притеснения, че някои хора биха могли да се възползват от нашата щедрост без да допринесат нещо за страната ни. Тези притеснения са не само основателни, но и правилни и основно задължение на всеки политик е да се справи с тях. Това именно е причината, поради която призовавах за реформа и ясни граници и поради която Тереза Мей и аз работим в тази насока от първия ден на правителството.
КОНТРОЛ ВЪРХУ ИМИГРАЦИЯТА В УСЛОВИЯТА НА ГЛОБАЛЕН СВЯТ
Второ, от другата страна са тези, които казват: „Говорете каквото искате за имиграцията, но всъщност не можете да контролирате тези процеси, не и в съвременния глобален свят, в който хората се движат свободно. Но това изобщо не е така.
Вземете данните от последните три години. Вече прекратихме практиката на мними колежи, създадени като фасада за вкарване на хора, които не идват в страната, за да учат, а за да останат, като влязат през задната врата. Затворихме вратичките в точковата ни система и усъвършенствахме процедурите за предоставяне на убежище. А на тези, които смятат, че не е възможно съществуването на добре функционираща система за предоставяне на убежище, която да не е жестока в някаква степен, бих казал, че всъщност е вярно обратното.
Нека да бъда ясен. Великобритания винаги ще приема хора, търсещи спасение от преследване, както сме го правили до сега. И се гордея, че не само имаме по-добра система за предоставяне на убежище, но сме и първото правителство преустановило задържане на деца в центровете за задържане на незаконни имигранти, като поставихме благосъстоянието на детето в основата на процеса по вземане на решение и извеждане от страната. Разбира се, предстои ни да изминем дълъг път – както е видно и от днешния доклад на Парламентарната комисия по вътрешни работи.
Образно казано, изправени сме пред внушителната задача да обърнем посоката на петролен танкер, в лицето на британската Гранична служба, а министърът на вътрешните работи ще представи скоро следващите етапи на реформите, от които се нуждаем. Но вече сме намалили нетната миграция с една трета от над 250 000 годишно до малко над 160 000. А моята партия си е поставила ясната цел да намали още нетната миграция до само няколко десетки хиляди през следващите години.
Разбира се, много хора пристигат във Великобритания по силата на нашето членство в ЕС. Ние сме част от единен пазар, който е жизнено важен за търговията, работните места и растежа, а свободното придвижване на хора е необходима част от този свободен пазар. Членството ни в ЕС дава възможност на британците за свободно придвижване с цел пътуване, пребиваване и работа в други европейски държави и около 1.4 млн. британски граждани се възползват от това право, включително няколко стотин хиляди само в Испания.
Същата свобода на придвижване важи за граждани на ЕС, идващи във Великобритания. Когато обаче към ЕС се присъединяват нови държави, важно е да бъдат наложени временни ограничения. Беше грешка, че това не се случи при присъединяването на Полша и останалите държави през 2004 г. Тогава моята партия отстояваше ясно тезата, че това трябва да бъде направено. И нека да бъда ясен, настоящото правителство винаги ще налага преходни ограничения при присъединяване на нови членки, както в случая с България и Румъния, и както ще бъде направено при присъединяването на Хърватска тази година.
Всъщност, през последните години броят на идващите от ЕС и броят на напускащите страната с цел установяване в други страни от ЕС е в общи линии балансиран. Това е една от причините, които направиха възможно поемането на изпълними ангажименти от моя страна за намаляване на нетната миграция, като вниманието беше насочено към идващите от страни извън ЕС.
Но от началото на следващата година ще бъдат премахнати преходните ограничения за българи и румънци. Това означава, че гражданите на Румъния и България ще имат правото да дойдат и да работят в страната ни, тъй като ще имат еднакви права с всички останали граждани на ЕС. Всъщност румънци и българи вече работят тук с издадени разрешителни за работа и данните сочат, че като цяло, пристигналите във Великобритания се трудят усърдно, плащат данъци и са ценени от работодателите си. Не можем да спрем вдигането на преходните ограничения. Това, което можем да направим обаче е да се уверим, че тези, които пристигат в страната ни от ЕС или от по-далеч, идват заради правилните причини; че са дошли, за да допринесат за страната ни, а не защото са привлечени от система ни за социално подпомагане или от възможността да ползват обществените ни услуги.
Днес ще ви кажа как ще постигнем това.
ОТРАЖЕНИЕ НА ИМИГРАЦИОННАТА ПОЛИТИКА ВЪРХУ ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА
Трето, съществуват хора, според които не е възможно до се контролира имиграцията без да се навреди на собствената икономическа политика. Това също е погрешно схващане. Нека ви дам два примера. Някои казваха, че наложеното от нас ограничение върху броя на икономическите имигранти от страни извън Европейската икономическа зона (ЕИЗ) би навредило на бизнеса.
Вижте обаче какво се случи. Ограничението изигра роля за контролиране на миграцията. Но не бяха една и две молбите от страна на фирми, които не бяха уважени заради лимита и кандидатурите на не един учен или инженер бяха отхвърлени поради липса на места. От въвеждането си насам, определеният лимит от 20 700 икономически имигранти не се достига ежемесечно, като бизнесът използва едва половината от месечните си квоти.
Друг пример, който бих могъл да дам е свързан с очакването, че намерението ни да наложим строги мерки по отношение на мнимите студенти ще навреди на университетите ни. Но броят на молбите за приемане във висши учебни заведения всъщност нарасна, включително и в самия Университет Съфълк. Ние искаме най-умните и най-добрите студенти в света да избират нашите висши училища, така че не въведохме ограничение на броя на студентите във водещите ни университети. Те могат да се рекламират по света въз основа на това, че всеки действителен студент, от всяка страна по света, получил място в наш университет и притежаващ основна езикова подготовка по английски език, ще може да дойде да учи в страната ни.
Искаме най-умните и добри изобретатели и предприемачи да изберат Великобритания, като най-доброто място, където да започнат следващото си бизнес начинание, така че обявихме 2000 допълнителни места за предприемачи с висше образование, включително 1000 места за предприемачи с магистърска степен и нова подкрепа за чуждестранните инвеститори и предприемачи, включително тези, които започват с дребен бизнес, но биха могли да се превърнат във водещи компании.
Нека го кажа с прости думи. Ние постиламе червения килим за тези, чиято усърдна работа и инвестиции ще създадат нови работни места във Великобритания, тъй като сме в глобална надпревара за нашето икономическо бъдеще. А подходящата имиграция е не просто добра за страната – тя е от изключително значение. Но не можем да позволим имиграцията да бъде заместител на обучението на собствената ни работна сила и стимулирането им за работа. Имиграционната ни политика не може да бъде някакъв придатък на икономическата ни стратегия. Тя трябва да представлява основна част от нея.
Съществува абсолютно основополагаща връзка между политиката ни за благосъстоянието и обучението на работната сила от една страна и имиграционната ни политика от друга. Аз ги възприемам като двете страни на една и съща монета. Неуспехът ни в миналото да реформираме политиката по благосъстоянието и подготовката на кадрите постави твърде много млади хора в система без подходящи умения или стимули за работа и вместо това голям брой чужденци дойдоха в страната ни, за да заемат свободните места в нашата икономика.
Простичко казано, работата ни е да образоваме и подготвим младежите си, а не да разчитаме на имигранти да запълнят несъответствието между необходимите и налични умения.
Дори в края на така наречения „бум”, в страната имаше около 5 млн. души в активна възраст, които получаваха обезщетения за безработни, включително около 450 000 души на възраст между 18 – 24 г., които получаваха помощи като търсещи си работа и всичко това паралелно на най-голямата вълна от имигранти в историята на страната ни.
И така, реформата в областта на благосъстоянието и подготовката представлява основна част от подхода ни към имиграцията. Един от проблемите на правителството в миналото е, че когато става въпрос за имиграция, то не работи в екип. Контролът върху имиграцията беше отговорност на министерството на вътрешните работи. Но на практика не можеш да контролираш имиграцията, ако съществуващата система за социално подпомагане на се интересува кого подпомага. Не можеш да контролираш имиграцията, ако действащата здравна система не се интересува от това кой ползва услугите й. И не е възможно да контролираш имиграцията, ако съществуващата политика по жилищно настаняване не отчита от колко време даден човек живее и допринася за определен район.
Това ще се промени под мое ръководство и днес искам да ви кажа как ще се осъществи промяната. Нека започна със системата, която наследихме, когато беше сформирано коалиционното правителство.
СИСТЕМАТА, КОЯТО НАСЛЕДИХМЕ
По време на предишното правителство имиграцията в страната беше твърде висока и извън контрол. Казано с прости думи, подходът на Великобритания в тази област беше „мекушав”. Вземете броя на пристигащите в страната. Броят на установилите се във Великобритания само през 2010 г. с намерение да останат за 1 година или повече е 591 000. За последното десетилетие техният брой е стряскащите 5.6 млн. души. Разбира се, някои от имигрантите пребивават известен период от време и след това се завръщат в родината си, а в същото време британски граждани избират да живеят в чужбина, така че правилно е решението ни да наблюдаваме нетната миграция – разликата между заселилите се и заминаващите. Но този процес беше също извън контрол. В периода между 1997 г. и 2009 г. нетната миграция към Великобритания наброяваше общо над 2.2 млн. души. Това представлява над два пъти повече от населението на Бирмингам. А само за 2010 г. беше над 250 000 души. Липсваше контрол не само по отношение на бройките. Нямахме реален контрол върху уменията, които притежаваха пристигащите. Предишното правителство зае концепцията за „Точкова система” от Австралия, но създаде нещо много различно. На теория идеята звучеше прекрасно – всеки потенциален имигрант преминава през обстойна и персонална оценка, като само тези, които съберат най-много точки имат право да влязат в страната. Но на практика това не беше система от точки за отделните кандидати, а представляваше набор от минимални прагове, като всеки, който ги покрие, автоматично получаваше право да влезе в страната, почти на базата на самоподбор, за да работи или учи, а в много случаи можеше да доведе и семейството си.
Знам, че някои смятат, че предишното правителство сгреши като не въведе по-рано техния вариант на точкова система, но ако това е мнението им, те очевидно не разбират какво всъщност представлява тази система. Да разгледаме следния пример.
В така нареченото Първо ниво на системата от нас се очакваше да приветстваме най-добрите от най-добрите, които са оценени като толкова добри, че могат да влязат в страната ни без да имат предложение за работа и вратите ни винаги да са отворени за тях.
Но реалността е друга.
Според едно проучване, не повече от 1/3 от тези хора са си намерили само нискоквалифицирана работа, като продавачи; в магазини, предлагащи храна за вкъщи или като охрана.
Тези, които имаха предложение за работа – в така нареченото Ниво 2 на системата – също често пристигаха, за да извършват нискоквалифицирани дейности, за които биха могли да бъдат обучени много от хората, получаващи социални помощи.
В системата съществуваше дори и ниво, специално предназначено, за тези, които не притежават никакви умения.
Защо изобщо е необходимо създаването на такова ниво?
Освен това беше предвидено и ниво за студенти, в което дотолкова липсваха критерии за подбор, че беше допускано хора, които изобщо не говорят английски език, да додйда в страната и да се обучават на някакво ниско ниво или дори в мними колежи - с други думи, места, които дори изобщо не бяха учебни заведения.
Трудно е да се повярва, че е възможно системата да бъде толкова хаотична.
Истината е, че дори сега, когато навлизаме все по-надълбоко в детайлите, продължаваме да откриваме различни неща.
Да разгледаме следния пример:
Открихме, че съществува вратичка, която позволява на имигранти, които вече нямат право да работят в страната, а в някои случаи дори нямат право да пребивават тук, да продължават да получават някакви помощи.
Използваме правомощие по силата на Закона за реформиране на системата за социално подпомагане от 2012 г., за да прекратим тази възможност.
Предприемайки радикални мерки за справяне с тази напълно неконтролирана система, започнахме да постигаме драстично намаляване на нетната миграция.
Прекратихме напълно възможността за влизане в страната на нискоквалифицирани хора заедно със семействата си, без да имат предложение за работа.
Поставихме лимит на броя на икономическите имигранти, идващи от страни извън Европейската икономическа зона.
Преустановихме възможността, чрез почти 600 колежа, в страната да влизат хиляди мними чуждестранни студенти, като беше отнет лиценза на над 300 подобни учебни заведения в рамките на този процес.
Повишихме радикално степента на трудност на тестовете за имигранти, като същите трябва да докажат и владеене на английски език.
Засилихме драстично провеждането на лични интервюта с граждани на държави, от които в миналото са регистрирани злоупотреби.
Прекъсваме обвързаността на заетост и пребиваване, така че само тези, които имат най-съществен икономически принос да имат право на дългосрочно пребиваване.
Съкратихме списъка на професиите, при които има недостиг на квалифицирани кадри и за които работодателите имат право да наемат имигранти без преди това да търсят работна ръка на пазара на труда във Великобритания.
През 2010 г. броят на наетите в сфери, в които съществува недостиг на квалифицирана работна ръка беше около 500 000.
Към момента техният брой е само 180 000, по-малко от 1% от работната сила в Обединеното кралство.
МЕЖДУВЕДОМСТВЕНА ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ИМИГРАЦИЯТА
И така, направихме съществени промени в политиката на министерството на вътрешните работи с цел намаляване на нетната миграция.
Това, което трябва да направим сега е да работим на междуведомствено ниво, така че имиграционната ни политика да бъде отразена в системата ни за социално подпомагане, за жилищно настаняване и в здравната ни система.
Нека изложа пред вас как смятаме да постигнем това: като преустановим прилагането на „мек” подход в системата ни за социално подпомагане; като обвържем достъпа на имигрантите до основни обществени услуги с конкретни изисквания, а не по силата на автоматично право; и като обединим усилията на цялото правителство, за да наложим строг контрол върху нелегалната заетост.
Нека да се спра поотделно на всяка от тези стъпки.
СОЦИАЛНИ ПОМОЩИ
В момента посланието, което изпращаме чрез системата за социално подпомагане е напълно погрешно.
Според сегашната система, ако не можете да си намерите работа или изгубите работното си място на ранен етап, британският данъкоплатец ви дължи издръжка за какъвто период си пожелаете, без значение колко малък е приносът ви като осигурителни вноски от момента на пристигането ви.
Моето виждане е просто. Прекратяване на практиката да се получава нещо срещу нищо, както по отношение на имиграцията, така и в областта на социалното подпомагане. Така че до края на годината и преди вдигане на ограниченията за българи и румънци, ние ще въведем по-стриктни тестове, с които да се определя кои имигранти имат право на достъп до социални помощи. Ще изпратим много ясно послание до имигрантите от ЕИЗ. Както това важи за британските граждани, не съществува абсолютно право за ползване на обезщетение за безработица. Ключът е във формулировката на обезщетението: социална помощ за търсещи работа – право на такава помощ имат само тези, които наистина търсят работа.
Ще трябва безусловно да отговаряте на определени условия и изисквания за търсене на работа и ще трябва да докажете, че наистина си търсите работа. Ако не издържите теста, ще изгубите социалната си помощ. Имигрантите ще имат право да ползват статут на търсещи работа само в рамките на шест месеца. След изтичане на този период изплащането на обезщетението за безработица ще бъде прекратено, освен ако не докажете не само че настина си търсите работа, но и че имате реален шанс да си намерите такава. Преценката ще се прави на базата на реални и строги критерии и ще включва проверка дали нивото на владеене на английски език не е бариера пред намирането на работа.
Същите правила ще се прилагат по отношение на имигранти, които са загубили работата си. Ако след изтичане на шестмесечния период не можете да докажете, че имат реален шанс за намиране на работа, социалните помощи се прекратяват. Това означава, че имигранти от ЕИЗ, които нямат реален шанс за намиране на работа след шест месеца, ще изгубят правото си за достъп до определени помощи. Те разбира се, могат все пак да пребивават в страната, ако желаят, но британските данъкоплатци вече няма да плащат безкрайно за тяхната издръжка.
Ще започнем преговори с европейски партньори, за да проучим възможността отговорността за имигрантите, които не са икономически активни да бъде прехвърлена на страната, от която идват преди да придобият каквото и да е право за получаване на социални помощи във Великобритания; а също и дали можем да работим с европейски партньори-съмишленици за ограничаване размера на помощите за отглеждане на дете към издръжката на деца, живеещи в чужбина.
ОБЩЕСТВЕНИ УСЛУГИ
Второ, същият подход за преустановяване на практиката за получаване на нещо срещу нищо в замяна, трябва да се прилага и при предоставяне на обществените ни услуги. Нашата Национална здравна служба (НЗС) е една от най-ценните придобивки на страната ни. В реда на нещата е когато някой пристигне във Великобритания по законен начин, да има право да се възползва от здравните услуги. Но трябва да е ясно, че това е Национална здравна служба, а не международна такава.
Така че нека да го кажа с по-прости думи – ще усъвършенстваме практиката за реципрочно таксуване. Когато е възможно да се изиска възстановяване на разходите за услуги, предоставени от НЗС, ще го правим. Ако гражданин на друга държава от ЕИЗ използва нашата НЗС по време на посещение в Обединеното кралство, тогава е редно той/тя или съответното правителство да заплати за услугата. Британските данъкоплатци трябва да издържат британските семейства и тези, които имат принос към нашата икономика. По отношение на имигрантите от държави извън ЕИЗ, искаме да въведем по-строго заплащане или изискване за частно здравно осигуряване, което да покрива разходите за грижи, предоставени от НЗС.
Същият подход трябва да се прилага и при предоставяне на общински жилища. Не можем да поддържаме практика на нещо срещу нищо. Новите имигранти не бива да очакват, че ще получат жилище при пристигането си. И въпреки това, понастоящем почти едно на всеки десет нови общински жилища се предоставя на чужди граждани. Тази пролет ще въведа нови указания за предоставяне на общински жилища, които ще включват проверка на адрес на местоживеене. Това трябва да означава, че местните жители се включват приоритетно в системата за предоставяне на общински жилища, а имигрантите трябва да са имали постоянно пребиваване и принос към страната в продължение на поне две години преди да придобият това право.
НЕЗАКОННИТЕ ИМИГРАНТИ
И накрая, както заместник министър-председателят каза в петък, ще засилим радикално контрола върху незаконните имиграти, работещи в страната. Честно казано, в момента е твърде лесно да си незаконен имигрант във Велкиобритания. Твърде лесно е да получиш шофьорска книжка и жилище – без проверка на имиграционния статут. Така че подготвяме законодателство, което да не позволява на нелегални имигранти да получат шофьорска книжка. Вече споменах как ще променим правилата за предоставяне на общински жилища. Искам да се уверим, че частните наемодатели проверяват имиграционния статут на своите наематели, а тези, които не го направят ще бъдат санкционирани. Ще предприемем строги мерки срещу компании, които наемат нелегални имигранти, за да избягнат плащане на данъци и законовото изискване за минимален праг на възнаграждение, включително като удвоим размера на глобите срещу работодатели, наемащи незаконна работна ръка. Ще осветим практиките за набиране и наемане на работна ръка, прилагани от тези, които се стремят към нечестно конкурентно предимство и отказват възможност за работа на британски работници. Това лято ще проведем допълнителни целенасочени акции, обединяващи основни контролни органи, които да сформират работни групи на местно и национално ниво със задачата да следят за нарушения в определени сектори и региони – включително в селскостопанския сектор в Източна Англия.
Ще улесним проверките за право на работа чрез единна последваща проверка преди изтичане на отпуска на даден имигрант. Работим съвместно със сектора на финансовите услуги, за да предотвратим получаване на кредитни карти, кредити и откриване на банкови сметки от незаконни имигранти. Вече разширяваме прилагането на единна защитена форма на идентификация – разрешение за пребиваване с биометрични данни – за тези извън ЕИЗ с цел да се улесни преди всичко установяването на незаконни имигранти.
След като бъдат идентифицирани, ще улесним тяхното извеждане от страната; по-бързо депортиране; прекратяване заплащането на правната помощ за по-голямата част от обжалваните имиграционни решения. Дори ще обмислим как можем да променим законодателството, така че когато е възможно първо да се извърши депортирането на съответния имигрант, а след това да има възможност да обжалва в страната, от която е дошъл. Простичко казано, когато става въпрос за незаконни имигранти, постиламе им червения килим и им показваме вратата.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Ето това е начинът, по който ще променим имиграцията в страната. Драстично намаляване на нетната миграция. Предприемане на необходимите мерки, за да гарантираме, че дошлите в страната, независимо откъде пристигат, са тук заради правилните причини.
Откъсване от изолираните една от друга структури на старото правителство и превръщане на имиграцията в основен елемент на икономическата ни политика, така че да подготвим младите хора за заемане на повечето работни места, които икономиката ни създава, с реални стимули за работа и така да привлечем трудолюбивите създатели на блага, които могат да ни помогнат да спечелим глобалната надпревара.
Новият тест за британско гражданство, който влиза в сила днес, обобщава ясно ценностите, които са в основата на държавата, която сме. Ние искаме хора, които са заинтересовани да предложат нещо на Великобритания, да дадат своя принос за обогатяване на нашите общности. Именно това чувство за справедливост е от най-голямо значение. Даваш нещо на страната, а не очакваш само да получиш. И ако допринасяш, ние ще сме до теб. Така стоят нещата в тази страна. И така трябва да бъде. И така ще бъде за всеки, който иска да се установи тук.